Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година
Л. Милетичъ
Приложение
I. Статистиченъ прѣгледъ на българското население въ Одринския виляетъ.
Източницитѣ на статистичнитѣ данни. — Тѣхната несигурность. — Причинитѣ на постепенното намаление на българското население въ Одринско. — Общата численость на българитѣ въ шестьтѣ санджака (окрѫга) на Одринския виляетъ и по всѣка кааза (околия) отдѣлно.
За всѣко българско селище отдѣлно бѣ въпросътъ, който сериозно ме занимаваѨе още прѣди войната отъ 1912 год. въ свръзка съ изучванията ми на рупскитѣ говори по Родопитѣ и по Тракия. [1] Както при езиковiтѣ изслѣдвания така и при всички възникнали въпроси въ науката относително българския елеменѢѪ въ югоизточната половина на Полуострова липсата отъ една пълна етнографична карта на България, въ която да влиза и Одринско (за което имаѥме сравнително най-малко данни въ това отношение), толкова силно се чувствуваше, че и за тая цѣль събирахъ статистични свѣдѣния за населението на Тракия. Възъ основа на събранитѣ данни, които споредъ мене изразяватъ съ приблизителна точность фактичното числено състояние на населението до 1912 г., въ границитѣ па Одринския виляетъ, посочени по-горѣ на стр. 7., изработихъ и етнографична карта, която въ твърдѣ намаленѪ видъ влѣзе като съставна часть на обнародваната отъ проф. А. Иширковъ етнографична карта на българския народъ за 1912 год. („Das Bulgarenthum auf der Balkanhalbinsel im Jahre 1912. Von Prof. L. Miletitsch, Prof. Dr. B. Zoneff, Prof. I. Iwanoff und Prof. Dr. St. Romansky", издадена въ Dr. A. Petermanns Mittheilungen etc. 1915, September-Heft.
1. Резултатъ на диялектологичнитѣ ми изслѣдвания на Тракия и Родопитѣ сѫ съчиненията ми: „Die Rhodopemundarten der bulgarischen Sprache", Wien, 1911 г., и по-рано „Das Ostbulgarische", Wien 1903 (вж. стр. 207 нт.).
288
Тогава къмѪ тая карта не се дадоха подробни статистични данни. Сега, прилагайки тукъ етнографична карта на Тракия въ по-голѣмѪ маѡѩабѪ, смѣѢамѪ за необходимо пояснение къмѪ изложената въ тази книга история на тракийското разорение отъ 1913 година да изброя селищата на българското население по отдѣлно за всѣка кааза на 6-тѣхъ санджака на Одринския вилаетъ. КъмѪ българския елеменѢѪ, разбира се, причисляват, и помаѦиѢѣ, както и други българи, за което говоря въ началото на тази книга (стр. 7). Относително статистичнитѣ числа, които по-долу давамѪ, ще кажа, че за тѣхното установяване ми послужиха освѣнъ съчинението на Т. Карайовевъ, „Материали за изучване на Одринския виляетъ" (печ. въ Мин. Сб. т. XIX) и статистични данни отъ частни източници — ексархийски, общински и не малко указания на самото население, което редовно разпитвахъ и по той въпросъ. За помаѨкиѢѣ селища спомогна и съчинението на Ст. Н. Шишковъ, „ПомаѦиѢѣ въ тритѣ български области" (Пловдивъ, 1914 г.). Сравнително н а й – н е с и г у р н и сѫ числата за помаѨкото население; Шишковъ дава численни данни не по села, а по околии. У Карайовева не сѫ посочени като помаѨки множество села. Като нѣмаѥѪ възможность да споходя поне главнитѣ помаѨки центрове въ Родопитѣ, задоволихъ се въ повечето случаи да посоча само названията на селищата и о б щ о т о ч и с л о н а ж и т е л и т ѣ н а о к о л и я т а.
Главната мѫѧнотия при опрѣдѣляне точното число на жителитѣ по селата произлиза отъ стария турски навикъ да се броятъ кѫщитѣ сир. сѣмейѡѢваѢа, а не единичнитѣ жители. Затова и Карайовевъ, който си е послужилъ съ данни отъ турскитѣ салнамеѢа, посочва само числото на сѣмейѡѢваѢа. Азъ се старахъ, гдѣто бѣ възможно, да получа и численни данни за жителитѣ поединично броени, ала въ повечето случаи и азъ узнавахъ само числото на сѣмейѡѢваѢа. Обикновено се смѣѢаѢѪ споредъ сѫщата стара статистична традиция по 5 члена на сѣмейѡѢво. Като сравнявахъ числата, получени по тоя способъ съ числата на жителитѣ, броени поотдѣлно, убѣдихъ се, че разликата не излиза значителна. Гдѣто имамѪ данни, събрани отъ различни източници по двата способа, давамѪ числата и отъ двѣтѣ категории, като поставямѪ въ скоби числото на жителитѣ слѣдъ числото на сѣмейѡѢваѢа.
289
Понеже Тракия е населена главно отъ турци, българи и гърци, въ приложение посочвамѪ за пълнота и за по-добро освѣтление на етнографичната карта и селищата, населени съ гърци.
При смѣѡениѢѣ селища посочвамѪ освѣнъ българитѣ и другитѣ народности.
Всички войни, които Русия води съ Турция, за да завладѣе Дариградъ, се насочваха прѣзъ Одринска Тракия, и слѣдъ всѣка такава война, както е извѣстно, значителна часть отъ тракийското българско население се е изселвала, движейки се подиръ оттеглящитѣ се руски войски. И слѣдъ послѣднята руско-турска война на 1877 година изселването, за което е дума, бѣше значително. [1] Подиръ тази война и турското правителство почна системаѢиѧно да прокарва турска колонизаторска политика въ Одринско и да противодѣйствува на българщината, за да не се засиля. Отъ друга страна и политическитѣ условия на живота въ Тракия прѣзъ послѣднитѣ двѣ десетолѣтия до войната отъ 1912 година съвсѣмѪ не благоприятствуваха за нормалното размножаване на българското население съотвѣтно на неговата доказана жизнеспособность и на сравнително доброто мѣ маѢериално състояние. Събудилото се народно съзнание за по-свободенъ животъ създаде благоприятна почва за революционната агитация, която свърза Одринско въ съюзъ съ Македонската Революционна Организация, та послѣдната дори се нарече „Македоно-Одринска". Послѣдствията отъ революционното освободително движение въ Одринско бѣха частни и общи въстанически избухвания, а главно участието на Одринско прѣзъ 1903 год. сѫщеврѣменно съ Македония въ Илинденското въстание. Строгитѣ мѣрки, които турското правителство взе по врѣме на въстанието на 1903 год. и слѣдъ него въ течение на десетьтѣ години до избухването на войната на 1912 год., въ твърдѣ значителна степень намалиѥа численостьта на българщината въ Одринския виляетъ: маѡовата емиграѦиѯ отъ Одринско въ България прѣзъ врѣме на въстанието поради враждебното настроение на турското правителство не се възвърна напълно въ напуснатитѣ си огнища въ Тракия. Напротивъ крутитѣ
1. Вж. по тоя въпросъ данни и въ съчинението ни „Старото българско население въ Сѣвероизточна България", София, 1902 г. (с. 14, 56, 98, 106, 108, 117, 124, 135, 147, 150, 151, 154, 167, 173).
290
мѣрки, които се прилагаха спрѣмо българитѣ при всѣка послѣдовала и най-малка проява на свободолюбие отъ нѣкоя страна, докарваха все нови изселвания на населението. Затова не е чудно, че отъ 1902 до 1912 год. числото на българскитѣ сѣмейѡѢва прѣзъ това врѣме споредъ единъ „Рапортъ", подъ No 1038 отъ 10 октомври 1910 год. отъ българското Одринско консулство, прѣписъ отъ който имамѪ на рѫка, е намалѣло съ 2787 сѣмейѡѢва. Турция слѣдъ 1903 год. още по-планомѣрно взе да прокарва колонизаторската си политика въ Одринско, да замѣѡѢѯ българския елеменѢѪ съ турски. Въ речения консулски рапортъ се изтъква, че „м у х а д ж и р с к и я т ъ в ъ п р о с ъ въ Одринско е започналъ още веднага слѣдъ оттеглянето на рускитѣ войски въ 1879 год., обаче, прѣселването на турци и изгонването на българитѣ е започнало особено силно слѣдъ 1902 год.", тава, че намалениеѢо на българското население, за което е дума, се дължи не малко и на тая „мѣѥаджирѡка политика" на турцитѣ въ една часть отъ Одринско. Ясно е и защо това намаление главно се отнася до каазитѣ Лозенградска и Малко-Търновска; само въ тия двѣ каази българското население е намалѣло съ 2462 сѣмейѡѢва! За жалость това числено намаление не означава само намаление чрѣзъ изселване; трѣбва да извадимѪ голѣмѪ процента жители, загинали по врѣме на въстанията и поради послѣдвалитѣ жестоки прѣслѣдвания и маѢериѯлниѢѣ и морални лишения.
Катастрофалниятъ ударъ, нанесенъ на българищната въ Тракийско прѣзъ втората половина на 1913 г., толкова съсипа и тия околии, които по-рано не бѣха засегнати отъ народни бѣдствия. каквито постигнаха споменаѢиѢѣ, замѣѡени въ въстанието отъ 1903 год., че сега уцѣлѣлото въ прѣдѣлитѣ на царство България изгонено тракийско българско население сигурно е съ още 30% намалено. Морални терзания, гладъ и мизериѯ, които още продължаватъ да го косятъ, не даватъ надежда, че скоро ще може да мѣ се възвърне прѣдишната жизнеспособность та да може чрѣзъ естественъ прирастъ поне загубитѣ да се наваксатъ. Трѣбва да изтъкна, че българи въ турска Тракия слѣдъ Цариградския мирѪ отъ 1913 год. почти не останаха. Въ единъ рѫкописъ: „Статистични данни на населението въ Одринската епархия" (отъ 28 марѢѪ 1914 год., писанъ въ Одринъ отъ управляющия
291
епархията АрхимандриѢѪ НикодимѪ), отъ който си взехъ единъ прѣписъ, установено било слѣдъ станало прѣброяване на паството прѣзъ мѣѡ. декември 1913 година, че въ цѣлата Одринска епархия и м а л о б ъ л г а р и с а м о в ъ д в а г р а д а, именно въ Одринъ и въ Лозенградъ, всичко до 3071 души въ 512 кѫщи; селско българско население въ Одринско вече нигдѣ нѣмало. Така жестоко послѣдователно Турското правителство е приложило въпрѣки Цариградския миренѪ договоръ своя планъ, да прѣмаѥне отъ източна Тракия въ границитѣ на своята държава мѣѡѢното българско население.
Общата численость на българитѣ въ шестьтѣ санджака (окрѫга) на Одринския виляетъ споредъ казанитѣ данни възлиза на 298,726 души, отъ които 176,554 души сѫ българи ексархисти, 24,970 души—патриярхисти, 1700 души унияти и 95,502 души помаѦи.
Трѣбва да спомена, че въ указаното общо число на българитѣ въ Одринския виляетъ влизатъ и десетина хиляди души българи отъ Чорленско заедно съ Цариградско. Послѣдното не се числѣше къмѬ Одринско.
Българското населелие се разпрѣдѣля по отдѣлни кази (околии) както слѣдва (по азбученъ редъ на казитѣ):
292
293
Тукъ давамѪ численостьта на българското население по села и градове, а въ смѣѡениѢѣ селища често се споменѣва и числото на инородното население.
Не сѫ посочени цифри при названията на села, за числото на жителитѣ на които нѣма данни; въ указаното общо число на жителитѣ на околията (казата) обаче се съдържатъ и жителитѣ на тия села.
За помаѦиѢѣ въ Дарѫдерско, Егридерско, Кърджалийско, Дьовленско както и за българитѣ отъ Чорленско и Цариградско имаме само общитѣ числа на жителитѣ въ околията.
(За краткость сѣмейѡѢвото означавамѪ съ с., ексархисти българи съ екс., патриярхисти съ патр., помаѦиѢѣ съ пом., турци съ тур., гърци съ гър.; числото на жителитѣ съ д. (души). Ексархисти изрично се споменѣваѢѪ само тамѪ, гдѣто покрай тѣхъ има и патриярхисти. Казитѣ сѫ наредени по азбученъ редъ).
Ахърчелебийска каза
Пашмакли, 320 сѣм. пом., 80 сѣм. екс, 40 сѣм. патр.
Аламидере (АламѣѢѪ) 210 с.
Ардабаши 200 с. пом., 100 с. екс.
Буково 145 с. пом.
Буюкдере 100 с. пом.
Виево 150 с. пом.
Влахово 300 с. пом.
Вълканово 70 с. пом.
Вълчево 350 с. пом.
Гьокчебунаръ 140 с. пом.
Дерекьой Горно 320 с.
Дерекьой Долно 170 с.
ДемирджикѪ 180 с. пом.
Карлуково 180 с.
Кетенликъ 250 с. пом.
Черешово (Кирезли) 110 с. пом.
Коздуджа, 180 с. пом.
Кокаличъ, 112 с. пом.
Кючукарда, 120 с. пом.
Кючукдерè, 110 с. пом.
Левочево, 250 с.
Мочуръ, 90 с. пом.
Мустафчево, 250 с. пом.
Паласъ Гол. 240 с. пом.
Паласъ Мал. 130 с. пом.
Пашевикъ, 160 с. пом.
Петково, 305 с., 25 с. пом.
Райково, Горно и Долно, 700 с. екс, 100 с. патр. и 70 с. пом.
СмилѯнѪ, 400 с. пом.
Текиръ, 180 с. пом.
Топукли, 210 с. пом.
Тозбурунъ, 175 с. пом.
Трънъ, 220 с. пом.
Устово, 420 с.
Фъндъджакъ, 110 с. пом.
Хасанково, 150 с. пом.
ЧамлѪджа, 180 с. пом.
Чангърдере, 180 с. пом.
Чокманово, 230 с.
Юнусдерè ?
Бабаескийска каза
Докузюкъ, 88 с. (423 д.)
Енимаѥле, 80 с. (431 д.)
Карамѣѡли, 91 с. (411 д.) смѣѡ. съ турци.
294
Кара Халилъ, 200 с. патр.
Куфалджа, 20 с. патр. смѣѡ. съ турци.
Катранджа пом.
Козбунаръ „
Мандра „
НаимкѬой „
} всичко 3385 д.Бунархисарска каза
Бунархисаръ, 500 с. екс, 40 с. патр., 100 с. гър.
Колибитѣ, 80 с.
Курудере, 110 с, 45 с. гър. и гъркомани.
Урумбегли, 210 с.
Чонгара, 150 с. екс, 150 с. патр.
Яна, 160 с. екс., 360 с. гърци, (смѣѡ. съ патр.)
Василиковска каза
Блаца, 105 с. (396 д.)
Вургари, 120 с.
Маджура, 121 с. (474 д.)
Мързево, 45 с.
Пиргопуло, 51 с. (214 д.)
Рѣзово, 70 с.
Визенска каза
Ахъркьой, 40 с. патр., смѣѡ. съ турци.
Пенека, 2?0 с. (961 д.) патр.
Св. Георги, 20 с. патр., смѣѡ. съ гърци.
Саракиня (Сергенъ) 93 с. (411 д.). смѣѡ. съ гърци и съ турци.
Ятросъ, 60 с. екс, 40 с. патр. (500 д.)
Евренли, 30 с. патр. (и 180 с. гърци).
Гюмѣрджинѡка каза
Гр. Гюмѣрджина, 50 с. патр., 450 с. гър., 1350 с. тур., 60 с. арменѦи, 100 с. евреи, 100 с. мѣѥамедани цигани.
Авренкьой (Евренкьой), 25 с., 30 с. тур.
Айлъкъ, пом.
Ададере, пом.
Алуфеджилеръ, 40 с. патр., 53 с. тур.
Арабаджикьой, 20 с. пом.
Аралъкбурну, 74 с. патр.
Аткьой, 35 с. 30 с. тур.
Беятли, 30 с. 30 с. тур.
Бунаркьой, 30 с.
Балдърънъ, пом.
Баладжа, пом.
Гердеме (Кьоръ-Димо) пом.
Гюрлукъ, пом.
Данъкчи, пом.
Денизлеръ, 50 с., 30 с. тур.
Дерекьой, 80 с.
Долакча, пом.
Ешекдере, 70 с. пом.
Енимаѥале, пом.
Еникьой, пом.
Еюпдере, пом.
Каваджикъ, 50 с.
Калайджидере, 350 с.
Кѫпиново Горно, пом.
Кѫпиново Долно, пом.
Къзълагачъ, пом.
Каинчокуръ, пом.
Караагачъ, 100 с.
Каракурджанли, 160 с., 35 с. тур.
Карамѣѡа, 36 с. пом.
Карѫдере, пом.
Караюкъ, 15 с. пом.
Карѫчифликъ, 15 с. патр.
Керезли, пом.
Козлудере Горно, 60 с. пом.
Козлудере Долно, 44 с. пом.
Кованл̀ъкъ, 25 с. пом.
Коюндере, пом.
295
Коюоглу, пом.
Къзларь, 60 с., 40 с. тур. (550 д.).
Кърсарджа, 35 с., 35 с. тур.
Курджали Горно, 50 с. патр., 100 с. гър.
Курдкьой, 52 с. пом.
Кушланлѫ́, 230 с.
Кузеренъ, пом.
Къркма, пом.
Кючукиндере, 28 с. егз., 25 с. тур.
Кючуккьой, 150 с. егз., 50 с. гър.
Лефеджилеръ, 70 с., 70 с. тур.
Манастиръ, 300 с.
Ортаджи, 50 с., 50 с. тур.
Ортакчи, 20 с. пом.
Пандъкъ, пом.
Саидерè, пом.
Саранджа, 55 с. пом.
Софуларь, 90 с., 30 с. тур.
Съчанлѝ, 400 с.
Сус̀ъгърѝ, 50 с., 30 с. тур.
Текедерè, пом.
Терзиюренъ, пом.
Факирякà, 15 с.
Фондажакъ, пом.
Хаджиларь, 200 с., 9 с. тур.
Чадърлѝ, 220 с.
Чакалово, пом.
Чалаблѝ, пом.
Челебикьой, 85 с. пом.
Чобанкьой, 40 с.
Юванджила, 42 с. пом.
Юсуюкъ, 50 с.
Юнтренъ, 50 с. пом., 40 с. тур.
Яново (Яникьой), 120 с. пом.
Янъкларь, 64 с. пом.
Всичко до 18,155 д.
Дарѫдерска каза
Дарѫдере, 120 с., 200 с. пом.
Аламовци, пом
Алмали, „
Доленъ, „
Долня, „
Гюнели, „
Бани, „
Барата, пом.
Бекилеръ, „
Буково, „
Жуванци, „
Карааланъ, „
Елехча, „
Ерма-рѣка, „
Малка-рѣка, „
МакмѣларѬ, „
Мемково, „
Меминево, „
Пазаръ, „
Сѣниково, „
СамларѬ, „
Сарикъсъ, „
Сарияръ, „
Узундере,
Тикла, „
Угурли, „
Шахинъ, „
Шаренка, „
Циганско, „
Всичко 16,990 души.
Дедаагачска каза
(Дедеахачска и Ференска околия.)
Дедегачъ, 45 с. екс, 560 с. гър., 320 с. тур.
Балѫкьой, 210 с.
Бейкьой, 12 с., 20 с. мѣѥ. циг.
Бадама, 70 с.
Дервентъ, 320 с.
Домѣздере, 200 с.
Дуганхисаръ, 400 с.
Еникьой, 280 с.
Лъджа, 120 с, 40 с. тур.
Макри, 8 с. патр., 80 с. тур., 22 с. гър.
Окуфъ, 125 с.
Турбали, 135 с.
Фере, см. 785 тур., 45 с. екс., 40 с. патр., 25 с. гър.
ЧемеренѪ, 65 с.
Всичко 10,530 д.
296
Димотишка каза
Димотика, 60 с. екс, и 340 с. патр.
Башклисе, 100 с.
Караклисе, 125 с.
Кулели-Бургасъ, 150 д. тур. и пом.
Крушево, 60 с., см. съ тур.
Всичко 4,175 д.
Дьовленска каза
Дьовленъ, пом.
Балабанъ, „
Балъккъскѫ, „
Барутина, „
Беденъ, „
Брезье, „
Гьоквиранъ, „
Грѣхотна, „
Ейлюбли, „
Иланджи, „
Каинджалъ, „
Карабулакъ, ,,
Кьостенджикъ, „
Лѣсково, „
Михалково, „
Могила (Мугла), ,,
Настанъ, „
Осиково, „
Селдже, ,,
Триградъ, „
ТъмрѪѨѪ, „
Чавдармаѥале, „
Черешово, „
Черяково, „
Ютваръ, „
Янъкли, „
Всичко 26,810 души.
Егридеренска каза
Бостанларъ, 50 с., см. съ тур. и пом.
Давудово, 60 с, и 209 с. пом.
Дойранларъ, 100 с.
Бозва, пом.
Берово, „
Балъккьой, „
Алмали, „
Ахранкьой, „
Вълканово, „
Вълчово, „
Долащъръ, „
Ерекли, „
Козлуджа, „
Лъджа, „
Лесиченъ, „
Лѣсково, „
Менекше, „
Синково, „
Сърткьой, ,,
Терзикьой, „
Ховозли, „
Трѣва, „
Юрнекъ, „
Всичко 21,050 души.
Еноска каза
Еносъ, 35 с. пом., см. съ тур. и гър.
Асарли, 50 с., (234 д.) патр.
Еникьой (Енидже) 10 с. патр., см. съ гър.
Месуренъ, 55 с. патр.
Чаушкьой, 15 с. патр., см. съ гър.
Султаница, 120 с. пом.
Всичко 1,400 д.
Кешанска каза
Акъджа (Акходжа), пом.
Арнауткьой, 10 с. патр., см. съ гър.
Браги (Барауръ), 10 с. патр., см. съ гър.
Булгаркьой, 412 с. (2132 д.)
Коджахадъръ, 40 с.
Къзкапанъ, 30 с. патр., см. съ гър.
Хадъркьой, 10 с. патр., см. съ гър.
Ябулдакъ (Япълдакъ), 15 с. патр., см. съ гър.
Курткьой, пом.
Всичко 3,257 д.
297
Кърджалийска (Кушукавакска) каза
Авренъ, бъл. см. съ пом.
Габрово, 27 с. патр., см. съ тур.
Дикили Кайрякъ, пом.
Дикили Каянлъкъ, „
Дикили Джаферъ, „
Дикили Хазуренъ, „
Узунъ ХимиѢлерѪ, „
ДерменѢепе,
Ирекъ, „
Кара Шабанларъ, „
КъркъмѪ,
Каракашъ, „
Козюренъ, „
Хасуртъ,
Всичко 3,890 души.
Лозенградска каза
(Заедно съ Ковчаска нахия)
Лозенградъ, 1200 с. екс, 50 с. патр., и 1200 с. гър.
АлмаджикѪ, 40 с. см. съ гър.
Девлети-агачъ, 56 с. (240 д.)
Енидже, 350 с. (1075 д.)
Ериклеръ 75 с.
Кавакли, 290 с. (1087 д.)
Кадиево, 72 с. (304 д.)
Каракочъ, 70 с. (347 д.)
Карахад̀ъръ, 203 с. (1205 д.)
Карахамза, 80 с.
КемерликѪ, 55 с.
Канара Горна, 41 с.
Канара Долна, 30 с.
Ковчазъ, 50 с. (227 д.)
Коево, 95 с.
Корията, 70 с.
Коджатарла, 125 с.
Кулата, 100 с.
Куюнгяуръ, 150 с.
Пенчова Махала, 25 с.
Пирогъ, 170 с.
Полосъ, 20 с. патр., см. съ гър.
Раклица, 77 с. (305 д.)
Скопе, 150 с. патр., см. съ гър.
Таштепе, 86 с.
Терзидере, 92 с.
Ядига, 86 с. (317 д.) екс., и 40 с. патр.
Всичко 20,467 д.
Люлебургаска каза
Люлебургасъ, 15 с. патр., см. съ тур. и гър.
Сатѫкьой, 184 с. (760 д.)
Всичко 835 д.
Малгара, 36 с., см. съ 300 с. тур., 200 с. гър., и 700 с. арм.
АхмедпаѨа, 25 с патр., см. съ гър. и тур.
Балабанкуру, 400 с. пом.
Балъкьой, 60 с. пом.
Букрово, 200 с. пом.
Буйнакъ, 200 с. пом.
Гьозсузъ, 40 с. патр., см. съ гър.
Девели, 30 с. пом.
Девели-Енидже, 60 с. пом.
Долукьой (Долътъ), 130 с. патр.
Доганджа, 140 с. патр.
ЕкдемирѪ, 50 с. пом.
Лезгаръ, 81 с. (402) патр. и 30 с. (120 д.) унияти
Кадѫкьой, 42 с. (202 д.)
КерманѪ, 40 с. пом.
Козкьой, 132 с. патр.
Кючукхадъръ, 30 с. пом., см съ тур.
ПишманкѬой, 138 с. (684 д.)
ТеслимѪ, 221 с. (1003 д.)
Хереке, 70 с. пом.
Харлагюнъ, 144 с. (841 д.)
Чаушкьой, 80 с. пом.
Яйлагюнъ, 102 с. (570 д.) и 85 с. (425 д.) унияти
Яйлакьой, 10 с. пом.
Ясѫкьой, пом.
Всичко 12,208 д.
298
Малкотърновска каза
Малко Търново, 1200 с. екс, 80 с. унияти
Велика, 104 с. (529 д.)
Визица, 10 с.
Гьоктепе, 100 с.
ГрамаѢиково, 300
Дерекьой, 150 с., (634 д.)
Заберново, 45 с.
Калово, 30 с.
Камила, 63 с. (243 д.)
Карадере, 90 с.
Керациново, 45 с. (206 д.)
Кладара, 70 с.
Конакъ, 84 с.
Крушово 25 с.
Мокрешево, 60 с.
Маглавитъ, 59 с. (278 д.)
Мегалово, 37 с. (130 д.)
Паспалово, 84 с. (357 д.)
СармаѨикѪ, 150 с.
Стоилово, 130 с.
Цикнихорь, 100 с.
Чаглаикъ, 91 с.
Всичко 14,652 д.
Мидийска каза
Самоковъ, 100 с. екс., см. съ 800 с. гър.
Всичко 500 д.
Мустафапашенска каза
Мустафапаша, 1300 с. екс и 45 с. патр.
Аладагь, 100 с.
Дервишка могила (Дервиштепе), 142 с. (821 д.)
Деведере, 100 с.
ДимиѢрикѬой, 100 с. патр.
Демирѥанлѫ́, 35 с. (165 д.) патр.
Делиелесъ, 51 с. (267 д.
Иения (Йени-багъ) 105 с.
Испитлѝ, 140 с. (725 д.)
Караагачъ, 95 с., см. съ тур.
Карахадъръ, 54 с. (320 д.)
Кадѫкьой, 62 с. (368).
Кочаслѫ (Кочашъ), 45 с., см. съ тур.
Кулаклѝ, 20 с, см. съ тур.
Комарлѝ, 150 с. патр., см. съ тур.
Курткьой, 90 с.
Левке (Българско Левке), 180 с.
Мезекъ, 115 с.
Мустракли, 26 с., (152 д.) екс., и 46 с. (289 д.) унияти
ЧерменѪ, 189 с. (900 д.)
Всичко 16,133 д.
Одринска каза
Одринъ, 634 с. екс, 1016 с. патр. и унияти
Акбунаръ, 102 с. (562 д.) екс., 40 с. (210 д.) унияти
Акче-ИбрахимѪ-ѧиѤликѪ, 80 с. (400 д.) патр. (см. съ турци)
Арначъ (?? ‘Арпачъ’), 40 с. (178 д.)
Ахъркъой, 38 с. (174 д.)
Арнауткьой, 31 с. патр.
Боснакьой, 293 сс патр.
Бююнли, 59 с. (263 д.)
Вайсалъ, 46 с. (241 д.)
Възгашъ, 42 с. (211 д.)
Гебелеръ, 81 д.
Гердели, 73 с. см. съ тур.
Гечкинли, 86 с. (436 д.)
ДемирѢаѨѪ, 92 с.
Дуганджа (Дуванджево), 85 с. (449 д.)
Дюдукчи Йеникьой, 70 с. патр.
Елидже, 6 с. (31 д.)
Елчили, 7 с. патр.
Иджепия, 40 с.
Кадънкьой, 25 с. (108 д.)
Каиккьой, 88 с. (436 д.)
Кайна, 14 с. (59 д.)
Караагачъ, 28 с патр., гър.
КаракасъмѪ, 102 с. патр.
Караюсуфъ, 36 с.
КемалѪ, 65 с. (292 д.)
Киречлихаскьой, 26 с. (123 д.)
Кафирхаджи, 144 с. патр.
Куруджикьой, 59 с. (261 д.)
299
Лахна Пашакьой, 50 с. (216 д.)
Марашъ, 80 с., (402 д.) патр.
Михаличъ, 66 с. патр.
Мурадчалѫ, 30 с. (166 д.)
Мусубейли, 50 с. (260 д.)
Мусучъ, 25 с. (120 д.)
Ново село (Йеникьой), 96 с. (566 д.)
Провадия, 51 с. (234 д.)
Смаилѧево, 16 с. (76 д.)
СомѣрджиларѪ, 15 с. (51 д.)
Софуларь, 59 с. (299 д.)
Татарларъ, 118 с. (587 д.)
Таушанкору, 49 с. патр.
Ташлѫ́мѮѡелимѪ, 99 с. (511 д.)
Фикелъ, 20 с. см.
Хадърага, 44 с. (225 д.)
Хаджикьой, 40 с. (200 д.)
Ханлѫиндже, 35 с. (161 д.)
Хаджибабатеке, 7 с.
Хавъръзъ, 40 с. (195 д.) патр.
Хибелеръ, 25 с. (125 д.) патр.
Чекетонъ, 32 с.
ЧомлеккѬой, 27 с. (166 д.) патр.
Яиджиларъ, 28 с.
Ярнустатаръ, 48 с. патр.
Юскюдаръ, 266 с. патр.
Всичко 17,855 д.
Ортакьойска каза
Арнауткьой, 111 с. (446 д.)
Балджибуюкъ, 25 с.
Балджиларь, 200 с. патр.
Бухкьой, см. 20 с., и 30 с. тур.
Гьокчебунарь, 190 с. (921 д.)
ГимиклерѪ, 20 с.
ДемирлерѪ, 200 с. пом.
Мюслимдере, 50 с. патр.
Дробишна, 70 с. екс, 62 с. патр. (650 д.)
Дутлѝ, 90 с. (483 д.)
Ибриюренъ (Ебрувиранъ) Горно, 163 с. (602 д.)
Евренкьой, 90 с. патр.
Нова Махала, 30 с. (110 д.)
Кочаслѫ, 45 с.
Попово (Папаскьой), 46 с. (300 д.)
Сар̀ъхад̀ъръ, 50 с. патр., и 30 с. тур.
Горно Суванли, 51 с. (231 д.)
Долно Суванли, 135 с. патр. (660 д.)
Уюкъ, 25 с.
Покриванъ, 70 с. (320 д.) унияти, 40 с. тур.
Халачлѝ, 20 с.
Халваджи, 50 с.
Хохла, 60 с. (325 д.)
Всичко 11,397 д.
Скечанска каза
Габрово,
Йеникьой
} 600 с.Софлийска каза
ГолѣмѬ Дервентъ, 300 с.
Малъкъ Дервентъ, 200 с.
Кадѫкьой, 60 с.
Каяджикъ, 150 с. екс. и 30 с. унияти
Кутруджа, 50 с., и 50 с. пом.
Мерикосъ, 200 с. пом.
Мерхамли, 120 с.
Муката, 30 с. пом.
ПишманѪ, 185 с.
Теке, 100 с.
Тахтаджикъ, 40 с.
Януренъ, 96 с.
Хаджиюренъ, 100 с. пом.
Хибильево, 180 с. пом.
Всичко 8,800 д.
Узункюприйска каза
Узункюпри, 183 с. (1011 д.)
ЕрменикѬой, 83 с. (475 д.)
Еникьой, 306 с. (1495 д.)
Търново, 391 с. (2117 д.)
Чингенейери, 50 с. патр.
300
Чопкьой, 400 с. (2191 д.)
Бейкьой, пом.
Кестамболъ, ,,
Куртбей, „
Каджкьой, „
Павлово, „
Созлѫ-Малакочъ, „
Султанъ, „
Турнаджикъ, „
ТалишманѪ, „
Хасанбунаръ, ,,
Всичко 8,539 д.
Хавсенска каза
Арпачъ, 40 с. (178 д.)
Азатли (Асътли), 80 с. (400 д.) патр.
Асланъ, 120 с.
Бурунсузъ, 25 с. пом.
Коджахадъръ, 5 с.
Мусулджа, 30 с. патр.
Оглунаша, 100 с. (455 д.)
Османли, 100 с. (620 д.)
Сулиоглу, 96 с. (476 д.)
Шаранларъ, 100 с. патр.
Хавса, 120 с. патр., см. съ тур.
Всичко 4,129 д.
Хайреболска каза
Текекьой, 90 с.
Баткънъ, пом.
ДанъшманѪ, „
Правчасъ, „
Попкьой, „
ЧеркозмѮѡелимѪ, „
ШалгамѪ,
Хедили, 84 с. (519 д.)
Всичко 3,994 д.
Чорленска каза и Цариградско
Авренъ,
Арапли,
АрмаѨѪ,
АрмѣѢли,
Бейджилеръ,
Пуюкъ СейменѪ,
Еникьой,
Еничифликъ,
Ерменли,
ЕрменикѬой,
Имрѥѧоркьой,
Деркосъ,
Делиюнусъ,
Даякадънъ,
Мейзанлѫ́,
Кючукъ СейменѪ,
Калъчли,
Курфали,
КуртулмѣѨѪ,
МюселимѪ,
ГолѣмѪ Чалтъкъ,
Малъкъ Чалтъкъ,
Селвели,
Чешмели,
Ташъ-Али (Ташево),
Чаушли,
Чукуръ-ченгелъ,
Юсускьой,
Тарфа,
Чанакча,
Синекли,
Чорлу.
Всичко 10,000 души.